НАПРЪСТЕК —Речник на българския език — алтернативна версия
НА̀ПРЪ̀СТЕК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Напръстник1. И наистина, кой из вас не ще да се съгласи с назе,..; че е милион пъти по-лесно и по-спорно да шие с машина, нежели с тежкия напърстек. Знан., 1875, бр. 1, III. Га вечеру дойде, / та принос принесе / в торбица ярпица, / .., / на игла масълце, / в напърстек сиренце. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 130.