НАПРЪСТНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
НА̀ПРЪ̀СТНИК1, мн. -ци, след числ. ‑ка, м. 1. Металически, кокален или пластмасов уред с форма на малък кух цилиндър, закрит от едната страна, който се надява на средния пръст на ръката, за да натиска иглата при шиене и да не се убожда пръстът. Между пръстите на дясната му ръка,.., проблесваше игла и едър, кръгъл, излъскан напръстник. Д. Талев, ЖС, 149. Скръстил крака по турски на кожухарската софа, Босната шие рунтав калпак, натиска широкоушна игла с объл напръстник. Ст. Чилингиров, ХНН, 206. Пратениците, бивши терзии с отдавна ръждясали и плесенесяли ютии, ножици, игли, напръстници,.., не зачитали Маджурина. Д. Вълов, Ж, 92. С две ръце требе да изхраниш градеца с хляб. Шивачът с две ръце, с една игла и с един напръстник требе да го облича. Й. Радичков, ББ, 72.
2. Прен. Разг. Малка чашка, обикн. за ракия или кафе; напръстниче1. // Количеството течност, което се съдържа в такъв съд. — Ники, налей един напръстник и на мене! Искам да се чукнем с тази душица... П. Незнакомов, БЧ, 41. "Па как можа бе, как би толкова да не мязаш на баща си! Га че в жилите ти не тече един напръстник негова кръв!" А. Гуляшки, ЗР, 47.
◊ Като (колкото) напръстник. Разг. За съд, обикн. чаша — с много малък обем, вместимост. Тате извика на отсрещния кафеджия да донесе две кафенца — това значеше една чашка кафе, разделена в две малки като напръстник кафени чашчици. Г. Белев, ПЕМ, 75. В една къща, дето хлябът се реже на резени, тънки като лозов лист, и виното се поднася в чаши, големи колкото шивашки напръстник, весела сватба не става. К. Петканов, ДЧ, 284.