НАПРЪСТНИЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀ПРЪ̀СТНИЧЕ¹, мн. -та, ср. Умал. от напръстник¹; малък напръстник¹. Те бяха бели филджанчета колкото напръстничета. Само да лизнеш, и ракията свършва. Кр. Григоров, Р, 141. — Я дай, бае Стойко, да му фърля едно напръстниче, та да ми мине яда. Т. Влайков, Съч. III, 204.

НА̀ПРЪ̀СТНИЧЕ², мн. -та, ср. Разг. Напръстник2. С настъпването на лятото количеството на видовете бърже нараства. По-разпространени и характерни са разните видове звънчета (..), напръстниче. П. Делирадев, В, 162.