НАПРЯКО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПРЯ̀КО нареч. 1. Перпендикулярно, в обратната посока на дължината или височината на нещо; препречено, на̀преки, на̀преко, напречно. — Туй е квадратно-редова сеитба — бавно говори бай Драган. — видиш ли как се кръстосват машините — голямата кара надлъж, а малката — напряко. Н. Тихолов, ДКД, 22. Свиреше Мангафата .. Дясната му нога беше свита и върху бедрото ѝ напряко висеше преметната лявата. Г. Караславов, Избр. съч. I, 109. При раирани и карирани тъкани джобът може да се скрои напряко на плата или на верев. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 80.

2. За движение по път, през някакво пространство с гл. като вървя, тръгвам, поемам и под. — направо, без да заобикалям, по права линия пред себе си; пряко. Борьо каза, че ще ги [Дечо и Златан] настигне и тръгна бавно,.. Той вървеше напряко из пожънатите нивя. К. Константинов, СЧЗ, 92. Той [Пинтата] запали нова цигара,.., излезе на тревясалата пътечка и като се шмугна в гъсто, избуяло сечище, пое надолу и малко напряко към чешмата. Г. Караславов, ОХ II, 91. — Накъде беше къщата на Петкови — попита тя, като не на себе си. — Че хванах тука напряко, пък не мога да се оправя. Ст. Даскалов, СЛ, 182. Пътечка зазмеява в сенки сини, / но по стъпкан път ли да вървим? / През тръни и през жилести къпини / по урвите напряко все пъхтим. Бл. Димитрова, Л, 27.

3. Остар. и диал. Напреки (в 3 знач.); напреко, напряко. Великий царю; му отговори вълшебницата, Златко, възпитан от родители, които не можеха да го търпят,.., секога му говореха напряко. Кр. Пишурка МК (побълг.), 353.