НАПСУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПСУ̀ВАМ, -аш, св. и (рядко) несв. 1. Непрех. Изричам псувня; изпсувам. Очите му били тъмни, страшни. Напсувал, вдигнал юмрук и ако не го задържали, щял да я удари по лицето... С. Северняк, ИРЕ, 47.

2. Прех. Казвам, отправям някому псувня; изпсувам. Като напсува накрай смаяната жена, той [Гашков] тръшна пътната порта и тръгна към най-близката кръчма. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 158. Шопът обърна кървавото си лице, поспря се, напсува високо хлапето и го изгледа зверски. Елин Пелин, Съч. II, 98. Той се сепна, отърси се със зверовит поглед към децата и ги напсува на майка. Ив. Вазов, Съч. Х, 37.

3. Прех. Диал. Нахоквам, навиквам, наругавам някого; накастрям (Н. Геров, РБЯ III). напсувам се страд. и взаим. от напсувам във 2 и 3 знач.