НАПУКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПУ̀КВАМ¹, -аш, несв.; напу̀кам, ‑аш, св., прех. Правя пукнатини някъде, ставам причина нещо да се покрие с пукнатини, да се начупи на части; нацепвам. Само прахът и острите камъчета по селските пътища напукват босите му пети, опрашват опалените му от слънцето здрави прасци, добили цвета на земята. З. Сребров, Избр. разк., 160. Байкал почна да се сърди, да недоволствува. Гневът му напуква ледовете. Сл. Македонски, ЕЗС, 205. Суша напука земята / и плаче за хляб сиромаха. Ламар, Худ. С I, 202.

НАПУ̀КВАМ СЕ несв.; напу̀кам се св., непрех. Покривам се с пукнатини, ставам на пукнатини; нацепвам се. Неумолимите лъчи на слънцето изсушават земята. Тя се напуква и става твърда като камък. Б. Балевски, СП, 20-21. През Архайската ера .. земната кора се е напуквала и в цепнатините е навлизало голямо количество магма, част от която се е разливала и по повърхността. Геол. IХ кл, 141. Брезата порастна. Кората ѝ потъмня и се напука. О. Василев, Т, 18. Яйцата се напукаха.

2. За кожа на ръце, крака, устни и под. — ставам грапав, изпръхнал, покривам се с малки цепнатини, поради липса на достатъчно влажност. Жегата бе изсушила съвсем телата им, устните им започнаха да се напукват. П. Вежинов, ДБ, 235. Напукала му са кожата като на жаба в суха локва. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 292.

3. Диал. За плат, дреха и под. — ставам на цепки, цепнатини, обикн. на много места. [Ния] Не поглеждаше празничните рокли в дрехарника — поне молци да не проядат меката вълна или да не се напукат шарените коприни. Д. Талев, ПК, 358.

НАПУ̀КВАМ², -аш, несв.; напу̀кам, ‑аш, св., прех. Обикн. в съчет. с пуканки. Правя, приготвям чрез нагряване на царевични зърна (пуканки); опуквам. За седянката бяха напукали три тави пуканки. напуквам се, напукам се страд.

НАПУ̀КВАМ СЕ, -аш, несв.; напу̀кам се, -аш се, св., непрех. Диал. Грубо. Наяждам се много; натъпквам се, налапвам се, надънвам се, надумквам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.