НАПУКВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПУ̀КВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от напуквам1 и от напуквам се. Със застаряване на дървото и напукване на кората съдържанието на дъбилните вещества силно намалява. Пр, 1952, кн. 6, 16. Напукване на земната повърхност. Напукване на устните при силен вятър и студ.

НАПУ̀КВАНЕ² ср. Отгл. същ. от напуквам2 и от напуквам се; опукване.

НАПУ̀КВАНЕ³ ср. Диал. Отгл. същ. от напуквам се; натъпкване, налапване, надънкване, надумкване.