НАПУСКАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПУ̀СКАНЕ ср. Отгл. същ. от напускам1 и от напускам се; напущане1. — Трябва да ти кажа, че твоето напускане на Букурещ по време на събитията разстрои цялата емиграция. И то тъкмо в най-решителния час! Ст. Дичев, ЗС I, 422. Видяхме беловласи стоманолеяри, които отдавна са получили пенсии, но не дават дума да става за напускане на завода. А. Каралийчев, ПД, 220. Основателно Друмев ще се е питал дали той няма да бъде по-полезен, като смени деловодителството .. с пастирската служба .. Напускането на дружеството по този начин би станало по-безболезнено и оправдано в очите на всички. М. Арнаудов, БКД, 233. Напускане на властта.