НАПУ̀СКВАМ

НАПУ̀СКВАМ, -аш, несв. (рядко); напу̀скам2, -аш и напу̀щам2, -аш, (разг.) и (диал.) напу̀щя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Пускам много, в голямо количество нещо или всичко. Кръчмарят си отръска потурите, зашиха му копче на ризата и като събра в една кошница всичките стъкла, чаши и чинийки, напуща ги внимателно да се

накиснат в чебура. Чудомир, Избр. пр, 173. Други техни другари [на дечицата] напущали кой тресчици, кой други подобни леки играла, които представляваха корабчета в тези локви. М. Георгиев, Избр. разк., 186. Главата му [на Добрин] достига чак до памучените снежинки, напускани с конци от тавана. Л. Михайлова, Ж, 152. Еве стае седемдесе годин, / ка не дава дете да се кръсти, / .. / Ергенете бради напущиа. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 29. Те напускаха конете си из ливадата. напусквам се, напускам се, напущам се и напущя се страд.

Списък на думите по буква