НАПУСТЕНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПУ̀СТЕНИК, мн. -ци и Н??ПУ̀Щ?НИК, мн. -ци, м. Диал. 1. Мъж, който е напуснат, изоставен от съпругата си; парясник, запустеник.

2. Годеник, с който е развален годежът; запустеник (Н. Геров, РБЯ). Изпрашен, брадясал, немит, той имаше вид на напущеник или на занемарил се стар ерген. Т. Харманджиев, КЕД, 139.