НАПУ̀СТО

НАПУ̀СТО нареч. Диал. Без полза, без всякакъв смисъл; напразно, залудо. Напусто всеки празник свещеникът извеждаше на лития по четирите краища на селото и мало и голямо. Елин Пелин, Съч. I, 74-75. — Човек живее не за да трупа напусто пари и да трепери ден и нощ за тях, а живее, за да направи добро и да се порадва на доброто си дело! Д. Немиров, Б, 94. Разбрах, че бихме целия път напусто. Ако бях по-умен, щях да разбера от възбудата на спътника си, че наистина има опасност. А. Дончев, ВР, 138. Напусто си деряхме гърлата да викаме "Бунт!" и "На оръжие". Ни един мъж са не виждаше по улиците. З. Стоянов, ЗБВ II, 21.

Списък на думите по буква