НАПУШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПУ̀ШВАМ¹, -аш, несв.; напу̀ша, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Разг. Слагам, турям някого или нещо над пушек (предимно с лечебна цел); опушвам. — Еех, да е жива леля Ненка! — въздъхна Вида Мариница,.. — ще го [детето] напуши с буренец и ще му махне болестта като с ръка! Ил. Волен, РК, 51. Зъбите на мечкаря лъснаха под засукани черни мустачки .. После отскубна с два пръста вълмо от мечата козина. — Ха купете си меча вълна! Помага за страх. Напушиш ли уплашено дете, минава му! Д. Марчевски, ДВ, 90.

2. Диал. Поставям, слагам нещо (месо, риба и под.) на пушек, за да се запази от разваляне; пуша, опушвам (Н. Геров, РБЯ III).

3. Диал. Напълвам, изпълвам нещо с пушек; опушвам, задимявам (Н. Геров, РБЯ III). напушвам се, напуша се страд.

НАПУ̀ШВАМ², -аш, несв.; напу̀ша, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Разг. Разсърдвам, разядосвам.

НАПУ̀ШВАМ СЕ несв.; напу̀ша се св., не‑

прех. Разг. Разсърдвам се, разядосвам се. — Ще те изпъдя от къщи, така да знаеш! Какво си се напушил, като че те е било селото, па от двора — в харманя, от харманя в двора! Ил. Волен, МДС, 51. — А пък той, видяхте ли го как се напуши най-напред? Кой ви праща, вика. Ст. Даскалов, СЛ, 390.

НАПУ̀ШВАМ СЕ, -аш се, несв.; напу̀ша се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Пуша много, прекалено, до пресищане. — Помня, когато бях гимназист, веднаж заедно с другите — така се напуших, че ми стана лошо. Оттогава не пуша. ВН, 1960, бр. 26068, 2.