НАПУШВА МЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПУ̀ШВА МЕ несв.; напу̀ши ме, мин. св. напу̀ши ме, св., непрех. Само в съчет.: Напушва ме / напуши ме смях. Разг. Изпитвам силно, неудържимо желание да се разсмея, едва се сдържам да не се разсмея; досмешава ме. Опи я напушва смях. Наистина, колко е смешен този брадат господин — грамаден като планина. Г. Райчев, Избр. съч. II, 79. Момъкът въздъхна тежко, с такова виновно изражение, че Гергин го напуши смях. Ем. Манов, ДСР, 302.