НАПЪ̀ЖДАМ

НАПЪ̀ЖДАМ1, -аш, несв.; напъ̀дя, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Пъдя някого; изпъждам, изгонвам, прогонвам. — Да не мислите, че такава учителка ще остане без работа, секой град ще се надпреварва за нея, пък ние искаме да я напъдиме. Д. Талев, ПК, 221-222. По едно време си заряза къщата, напъди си децата, забрави се, еее, рекоха всички, пропадна човечецът, язък му за челядта. Г. Караславов, Избр. съч. II, 161. Карагруйо, Тунук паша му викаме на смях, си е напъдил жената, пилее пари и се хвали, че може всеки да купи. Ст. Сивриев, ПВ, 26. — Не го превръщай на опасен враг на царството ни,.., като напъждаш неправедно дъщеря му. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 177.

2. Диал. С предл. към, в. Насочвам добиче чрез пъдене да върви в определена посока, към определено място; подгонвам. Вълкадин стана, прибра кравата, за да я напъди към село. Й. Йовков, ЖС, 129. Мъжът излезе на пътя, напъди магарето в гората и тръгна, като си помисли. К. Петканов, ОБ, 95. Веднъж нашите коне се бяха отдалечили към неутралната зона и аз повиках Георги да ги завърнем. Наближихме границата .. видях един румънски войник да напъжда конете към наша страна. И. Петров, ОЗап., 42-43.

3. Прен. Остар. Насочвам някого да се развива в нежелана, неблагоприятна посока. Насилваме ли ний жената в нейний вкус / честта ѝ с туй сами излагаме на трус — .. Мъжете, що със пръст показва тук светът, / жените си сами напъждат в тоя път. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 173. напъждам се, напъдя се страд.

НАПЪ̀ЖДАМ

НАПЪ̀ЖДАМ2, -аш, несв.; напъ̀дя, мин. св. -их, св., прех. Диал. Наклеветявам набеждавам; набеждам, напъдвам2. напъждам се, напъдя се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

Списък на думите по буква