НАПЪЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАПЪ̀ЛВАМ, -аш, несв.; напъ̀лня, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Пълня догоре, докрай някакъв съд, вместилище; изпълвам. Една жълтичка като разменеше, получаваше от златарите толкова пари, че напълваше каручката със стока и оставаха за почерпка в Бреговишкото ханче. А. Каралийчев, НЗ, 88. Разшетал се Доко, впрегнал, напълнил чувала със сено, закачил брадвата и повел колата. Чудомир, Избр.
пр, 25. Напоследък всички бяха свършили парите и само благодарение на Големия, който неизвестно от какви тайни източници все още намираше тютюн, можеха вечерно време да напълнят чибучетата си. Ст. Дичев, ЗС I, 232. Скромний българский обяд приближаваше да ся свърши. Тогаз Вълко напълни една малка паница с вино. В. Друмев, НФ, 93. // Слагам или доставям нещо, в голямо количество някъде; изпълвам, отрупвам. Всичко, което имат тези хора, искаха да ни го дадат. За един миг се срина цялото село и напълни автомобила ни с цветя. А. Каралийчев, ПГ, 175. Напълвам магазина със стоки. // Ставам причина нещо в голямо количество да влезе някъде, да заеме, обхване някакво място, пространство; изпълвам. Щом Нейчо се показа от вратата навън, вятърът го забрули по лицето, като да беше го дебнал, задави го, напълни очите му със сняг. Й. Йовков, ЖС, 54. В права улица, като духне вятър и ти напълни очите с прах. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 11.
2. Обикн. за течност — заемам изцяло, догоре някакво пространство, съд, вместилище; изпълвам. Водата напълни бързо ямата. // За сълзи — появявам се в очите; изпълвам. Сълзи напълниха отново очите на дяда Недка. Й. Йовков, Ж 1945, 94.
3. Само мн. и 3 л. ед. Обикн. за хора — събираме се на едно място, струпваме се много, голям брой на едно място, което заемаме изцяло; изпълвам. Навалицата, която из улиците нарастваше, като поток, напълни буквално храма. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 103. Много селени,.., са затекаха към бордея на циганина Хасана, който си отспиваше още в прекрасната пролетна нощ и който не знаеше, че български комити са напълнили селото. З. Стоянов, ЗБВ II, 42. Момчиловите стада бяха напълнили целия двор. Черните овчарски кучета лежеха мирно до портата. А. Каралийчев, ЛС, 10. Публиката напълва салона и с нетърпение чака да започне представлението.
4. Прен. Позволявам на много лица да вземат участие в нещо, да правят нещо. Тия оправдания се усилиха още повече, след като Дипчика и Танас напълниха дюкяна си с деца и чрез тях отнеха хляба на много възрастни ръце. Ст. Чилингиров, ХНН, 169.
5. Прен. Разпространявам се, обхващам изцяло някакво пространство, помещение, вместилище; изпълвам. Пушекът се пръсна и гръмът мина, / кат напълни с екот цяла планина. Ив. Вазов, Съч. I, 176. Аромат на горски цветя напълни стаята. // Ставам причина, правя нещо (настроение, чувство и под.) да обхване, завладее изцяло някакво пространство, хората, които се намират някъде. Намери си Младенчо добър късмет. Напълни къщата с веселба. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 7. И сичките тие ластавички пеят, подскачат, смеят се, радват се и напълват въздуха с различни възклицания! Л. Каравелов, Съч. VII, 4.
6. Прен. За чувство, мисъл и под. — заемам, завладявам изцяло съзнанието, мислите, психиката на някого; изпълвам. Почуда напълни душите ни в този просторен храм .. Спокойствие. Тиха дълбочина. Светлина. А. Каралийчев, С, 46. Мракът се сгъсти около нас, и аз не виждах нищо друго, освен разнищените контури на една прегърбена фигура,.. Поривист страх напълни гърдите ми. Ст. Чилингиров, ХНН, 116. Ужас напълни душата му. Елин Пелин, Съч. III, 171. Пристигнах в Плевен и една неизказана тъга напълни сърцето ми. Мнозина от роднините ми и приятелите ми нямаше вече посред живите. НБ, 1877, бр. 75, 291.
7. Диал. Навършвам определена възраст, определен брой години; навършвам, изпълвам. А малкото растеше. То беше вече напълнило годинка и нещо. Ст. Чилингиров, РК, 281. Като напълни години, старият се поизуми от пиене и почна да забравя песните си. Чудомир, Избр. пр, 17. Могат да търгуват онези, които са напълнили двадесет и една година на възрастта си. ДЗОИ I (превод), 128. напълвам се, напълня се страд. Вардарски едвам дочака да се напълнят всички чаши и взе своята с цяла шепа. Д. Талев, ПК, 209.
НАПЪ̀ЛВАМ СЕ несв.; напъ̀лня се св., непрех. 1. Ставам пълен с нещо.В това време влязоха нови посетители и кафенето се напълни с облаци дим. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 43.
2. С предл. с и следващо отвл. същ. за чувство, мисъл и под. За човек, душата на човек и под. — изцяло съм обхванат от чувството, мисълта и под., назовани от съществителното. Докторът я погледна, и за пръв път в неговия живот душата му се напълни с жалост. Елин Пелин, Съч. II, 177.
◊ Напълвам / напълня гащите (шалварите). Разг. Подигр. Обикн. в мин. св. или бъд. Силно се изплашвам. Добре, че е такъв мрак, оня ще напълни гащите от страх. Й. Гешев, ВТ, 127. — Ти стоиш тука и мислиш, ще излезе напреде ти, а той те заобиколил и като ти викне "Стой!", че напълваш шалварите. Ц. Гинчев, ГК, 358. Напълвам / напълня главата на някого. Разг. 1. Успявам да вразумя някого, да го убедя в нещо. Тома Тъкачев се ядосваше още и затова, че не заговори направо и сериозно за писмото, което получи, а плещеше за пътищата, като че беше тръгнал на разходка, а не за да напълни главата на глупавия си син. Г. Караславов, ОХ I, 238. — Не трябва да те боли сърцето, ами иди ѝ напълни главата, че няма да бъде нейната. Ив. Вазов, Р, 12. 2. Внушавам, втълпявам някому нещо. — Дето си се бунтувал на школото, там е цяло безумство, както е още по-голямо безумство дивите работи, с които някой ти е напълнил главата. Ив.
Вазов, Съч. ХХV, 54. Напълвам / напълня дупката (трапа, хендека). Простонар. Обикн. в св. Умирам. Всички смятали, че ще напълня дупката, но слава Богу, вижда се, че съм преминал моста... Л. Стоянов, Х, 56. — Стани! — извика Балчев. — Стани и върви да целуваш ръка на господин прокурора, келеш! Щеше да напълниш тая нощ трапа, мръсно копеле! Ем. Станев, ИК III и IV, 523. Напълвам / напълня душата (сърцето) на някого. Разг. 1. Предизвикам у някого някакво чувство. Тая мила среща му напълни сърцето с радост. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 5. 2. Предизвиквам силно одобрение, удовлетворение, радост. Изобилието и свежестта на плодовете,.., е тъй голямо, че замайва очите и напълва душата. И какво ли няма на този пазар! Н. Каралиева, Н, 60. Напълва ми се / напълни ми се душата (сърцето). Разг. Оставам много приятно задоволен от нещо. Имаше един помощник-министър,.. Пусни кокошките, вика, да им се порадвам! Пусна ги,.. Седи, седи, гледа, гледа, напълни му се сърцето,.. и се качи в колата да си иде! Ст. Даскалов, ЕС, 215. Напълвам / напълня очите (окото) на някого. Разг. Много се харесвам, спечелвам одобрението с външния си вид; понравям се. — Защото е на хорото — стъкнал се, пременил се — ще ти напълни очите. П. Тодоров, Събр. пр II, 160. Той [Косерката] тряба да е някой харамия, но се крие под бялата риза .. — Не зная, но той ми напълни окото... Ц. Гинчев, ГК, 344. Напълвам / напълня очите; напълват ми се очите1. Разг. Просълзявам се, готов съм да се разплача. — Баба ти Минчовица беше май напълнила очите, дорде ми приказваше това. Т. Влайков, Съч.II, 24. — Аз не съм искал нарочно — напълно искрено пошепна Сашо. — Вие знаете... аз... — очите му се напълниха и той заби глава в земята. С. Чернишев, ВМ, 129. Напълвам си / напълня си джоба (джобовете, кесията, гушата) <с пари>. Разг. Забогатявам по нечестен начин; ставам богат, като печеля от чужд труд. — А тук, въз гроба на Прангата, иска и той, както Дочо едно време, да си напълни джебовете. Т. Влайков, Съч. III, 247. Когато дядо Либен напълвал кесията си,.. дохождал си в Копривщица и захващал да харчи своите махмудии. Л. Каравелов, Съч. II, 37-38. [Стефан Ловчелията] накупил беше машини и воденици търгуваше, богатееше, обираше сиромашта. И когато — както казваха селяните — напълни гушата си с пари, реши, че може вече отново да се прибере в Ловеч. Ил. Волен, МДС, 27. Напълвам си / напълня си очите; напълват ми се / напълнят ми се очите2. Разг. Оставам много доволен от нещо, което гледам, виждам, от външния вид на нещо. В деня, когато стана нещастието с мене, аз посетих завършващия се жилищен блок, за да напълня очите си с очаквания от три години апартамент. △ Бях на изложбата. Напълниха ми се очите, такива хубави неща видях. Напълвам / напълня ръцете на някого. Разг. Отрупвам някого с подаръци или пари, обикн. с користна цел. — Като види, братленце, пликчето, веднага ще запее друга песен. Такива са — да си го знаеш от мен — жените. Докато не им напълниш ръцете, сърцето им все празно си остава. П. Вежинов, ВР, 90. Напълвам си / напълня си самара. Диал. Обогатявам се.