НАПЪЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПЪ̀ЛНО нареч. В най-висока, пълна степен, изцяло, без какъвто и да е остатък; съвсем. Към обед ние се успокояваме напълно: получаваме заповед да посрещнем и препратим турския парламентьор, който щял да се яви на нашия фронт. Й. Йовков, Разк., II, 176. Намерението ми беше да ти обясня само едно свое душевно състояние,.. Виждам, че не съм успял напълно. Ем. Манов, ПС, 31-32. Блатата са напълно пресъхнали. По попуканата пръст се виждат само изсушените от жегата мъртви жаби. Г. Белев, КР, 10. Милка слушаше учудено Чакалова, който защищаваше с горещината и убедеността на един фанатик тия възгледи, не напълно споделяни от нея. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 82.