НАПЪН —Речник на българския език — алтернативна версия
НА̀ПЪН м. и (остар.) ж. 1. Напор1 (в 1 знач.); напъване, натиск. Отвън напънът на тълпата ставаше все по-голям. Ключарите се бяха скрили. К. Калчев, ЖП, 505. Един, два и на третия напън на едно място събориха дървения плет и като порой се втурнаха на долния край на селото. П. Константинов, ПИГ, 206. Между двамата се пъчеше Стоян байрактарят с червено-бяло-зеленото знаме в ръце, което плющеше от напъните на вятъра. Ст. Дичев, ЗС I, 166.
2. Силно физическо усилие, напрежение, напрягане; напъване. Колите се клатеха мудно, огъваха се под тежестта на товарите,.. Яремите скърцаха под напъна на силните животински шии. Кр. Велков, СБ, 15. С отчаян напън се обърна на едната си страна и като пълзеше на четири под удари‑
те, отскубна се от момчетата и побягна по алеята. Ем. Станев, ИК I и II, 107. // Със следв. изр. със съюз да. Усилие, напрегнато физическо действие или дейност да се извърши, постигне означеното в подч. изр. Постепенно напъните от страна на Вощака да стане и се освободи от своя удушвач отслабнаха. Д. Ангелов, ЖС, 673. Там той видя пристъпите на отоманските войници, напъните им да се изтръгнат от железния обръч и блясъка на руските щикове. А. Каралийчев, ТР, 168. Буря и виелици окършиха клоните ѝ толкова, че само два останаха да размахват трънчетата си като наранена птичка, която прави напъни да хвръкне, но все остава на място. Кр. Григоров, Н, 125.
3. Голямо усилие, използване на всички сили и възможности; устрем, напор1. Увлечени от общия напън, двете български крила почнаха да притискат ромеите, та сега целият яз се откъсна. А. Дончев, СВС, 806. Три дни веч се бият, но помощ не иде, / от никъде взорът надежда не види, / .. / Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх — / кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса. / Талазите идан; всичките нащрек са! / Последният напън вече е настал. Ив. Вазов, Съч. I, 204. Три избора станаха наред и народняците не могат да намерят никакви факти да контестират свободата на изборите. В пресиленият си напън намерили убежище,.., в Драгиевата "Справедливост". Бълг., 1902, бр. 531, 2.
4. Прен. Обикн. с предл. към, за или със следв. изр. със съюз да. Мобилизиране, активизиране на възможностите за постигане на някаква цел; усилие. Животът гърмеше край него с деятелността си, с усилията си, с непрестанния си напън към напредък и го отминуваше. Ив. Вазов, Н, 64. Науката, която той правеше, не представляваше никаква сила, а жалък напън към пари и слава, робуване на едно измамно съществувание, в което бе въвлякъл и нея. Л. Дилов, ПБД, 46. Напусто е останал напънът на Кемел паша да модернизира,.., войската си. Не става с магическа пръчка. П. Росен, ВПШ, 133. "Жаз" е жестоката напън на човека да види себе си такъв, какъвто животът го е създал. К, 1927, бр. 102, 2.
5. Прен. Силно въздействие, опит на някакво чувство, психическо състояние и под. да получи външна изява; напор1. Жажда за живот изду гърдите му, като ридание със страшна сила и напън избликна копнеж за спасение, сякаш с нарастващата тъмнина в тавана той влизаше вече в своя гроб. Ем. Станев, ИК III и IV, 433. В известни моменти душата на художника бива обзета от напън на чувства, които го безпокоят, мъчат и радват и които търсят изход, израз. П. П. Славейков, Събр. съч VII, 183.
6. Обикн. мн. Разг. Конвулсивно болезнено съкращаване на мускулатурата на матката при раждане; контракция. Десет часа по-късно Домна влезе в операционната. Естествените напъни през тези часове не помогнаха. Б. Болгар, Б, 85. // Болезнени спазми на червата при стомашно-чревни заболявания.