НАПЪПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПЪ̀ПВАМ, -аш, несв.; напъ̀пя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. За растение (цвете, трева, дърво) — пускам, изкарвам пъпки. По-миналата пролет, когато брястовете напъпваха,.., на "Брестака" дойдоха трима души. И. Петров, НЛ, 42. В срещната градина пред малката черквица напъпва люлякът и разцъфнува ябълката. Елин Пелин, Съч. IV, 20. ● Обр. Неусетно Стоян се пренесе в детските си години, когато наистина напъпи и разцъфтя за първи път тази негова отколешна мечта. Г. Русафов, ИТБД, 213-214. Дядо Генко гледа, гледа и една усмивка напъпва на попуканите му устни. Ст. Даскалов, МЧ, 147-148.