НАПЪПВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПЪ̀ПВАНЕ мн. няма, ср. Отгл. същ. от напъпвам. Изпървом дните се нижеха тъжни и еднообразни, неусетно преливащи се в теготливи седмици, несходни една с друга само поради прецъфтяването на някои цветя в двора на метоха и напъпването на нови в тесните лехи край килиите на монахините. А. Христофоров, А, 145. Грудките на картофа започват да се образуват обикновено, когато започне напъпването. Бтн V и VI кл (превод), 110.