НАПЪПЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПЪ̀ПЛЯМ, -яш, несв.; напъ̀пля, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Само мн. и 3 л. ед. За насекоми, обикн. мравки — с пъплене се появяваме, придвижваме в голямо количество някъде или по някого, нещо; напълзявам, налазвам, полазвам, плъзвам. Като им [на бубите] донесат храстови кичес‑

ти вейки,.., заграждат с тях мястото им,.. Тогава напъплят в храстите. Г. С. Раковски, П, 65. Напъплиха ме мравки. ● Обр. И друг път,.., чужденците, които минаваха през София, се бяха чудили: къде се дяват софиянци, когато града им напъпляше войска? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 112.