НАПЪ̀ТВАМ

НАПЪ̀ТВАМ, -аш, несв.; напъ̀тя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Насочвам някого да върви или да се придвижи в определена посока; упътвам. — Да си върви по пътя и това е... — Чакай! — .. — Да иде по-наперд да ми донесе прясна вода от извора, че сетне. Едрият пазач измъкна две стомни и напъти Орфей надолу към китка брястове, дето бликал бистър и студен извор. Г. Караславов, Избр. съч. V, 350. Руска я [Неда] напъти към съседната сграда , оттатък шосето, където предполагаше, че е квартирата на мъжа ѝ, и я изпрати с мъка. Х. Русев, ПЗ, 108. Попитах за кърпач тъдява. Напътиха ме недалек, към едно дюкянче край пътя. Ив. Вазов, Съч. Х, 149. // Служа като ориентир за пътя, за посоката на някъде, към някого или нещо. Тоя мирис проникваше в сърцата им и ги напътваше из кривите улици. К. Петканов, БД, 39. ● Обр. В борбата я напътва любовта ѝ. / Непобедим е секретарят нов. / И може би самата тя не знае / борба ли е това или любов. Бл. Димитрова, Л, 112.

2. Прен. Давам съвети, наставления някому; напътствам, насочвам. Отецът се опита да му даде [на детето] друга някаква храна, както го напътваше Биляна, но то не мо‑

жеше да приеме и още повече се задавяше. Д. Талев, С II, 85. Той [учителят] беше се врекъл на старите, че ще се грижи докрай за Дико, който за всичко имаше нужда от една близка ръка, да го води и напътва. Г. Райчев, Избр. съч. I, 96. Той умееше да напъти всекиго, да му каже по една хубава приказка. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 372. Мама ми нарежда да се поизмия хубаво, поизчиства ми дрехите, стъкмява ме добре и като ме напътва как да се държа там, изпраща ме до вънка. Т. Влайков, Пр I, 32. напътвам се, напътя се страд. У него също имаше не малко трески за дялане, но поне добрите му намерения бяха безспорни, трябваше само да се насърчат, да се напътят към добра цел. Л. Стоянов, П, 405-406.

НАПЪ̀ТВАМ СЕ несв.; напъ̀тя се св., непрех. Разг. Насочвам се, тръгвам в определена посока, към дадено място; упътвам се, запътвам се. Колата улови наляво, мина по зелената равнина и се напъти към източната посока. Ив. Вазов, Съч. Х, 51. През стъклото никаква материална частица не може да мине — никаква миризма не може да излети, следователно не от обонятелни възприятия мухата се напътва към месото. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 126.

Списък на думите по буква