НАПЪ̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. и диал. Попътен. И пак си подума: — Ладията има вятърът напътен и в един час отгоре ще пристигне. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 122.