НА̀ПЪТИ

НА̀ПЪТИ нареч. Диал. От време на време; понякога. [Биволицата] стана ленива. Повече лежеше .. Напъти, както лежеше, ще просне крака и глава на земята, като умряла. Ил. Волен, МДС, 102. Калина не знаеше точно къде и кога е влязла змията в нея, но беше убедена, че има змия. — Напъти я усещам като шава ей тука, на сърцето ми — посочи тя областта на стомаха. П. Велков, СКН, 52.

Списък на думите по буква