НАПЪТСТВИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПЪ̀ТСТВИЕ, мн. -ия, ср. Обикн. мн. Думи, с които се показва, посочва как някой трябва да постъпи (постъпва), да извърши нещо и под.; напътване, наставление, съвет. Той даде указания как да бъде подредена спалнята и когато се върна от болницата, видя, че жената не бе лишена от чувство за ред и е разбрала напътствията му. Ем. Станев, ТЦ, 31. Правеше ми удоволствие, че всяка моя дума, всяко обяснение и напътствие се приемаха, обмисляха, прилагаха. Ив. Димов, АИДЖ, 115. Той [Павел] ѝ [на Ирина] четеше сухо напътствие за обществения дълг, за труда, за възможността да стане фабрична лекарка. Д. Димов, Т, 678. В автобазата беше винаги шумно — .. Даваха се напътствия,.., гърмяха форсирани мотори. К. Калчев, ДНГ, 86.