НАПЪ̀ТСТВУВАМ

НАПЪ̀ТСТВУВАМ, -аш и Н??ПЪ̀?СТВАМ, -аш, несв., прех. Давам напътствие, напътствия; напътвам, съветвам. Тя продължи да ме напътствува с топли думи, аз я слушах виновен и се заричах в себе си никога вече да не бързам. А. Михайлов, ДШ, 7. Той [Левски] умееше да разпитва, а рядко говореше за себе си; той неусетно напътствуваше, без да се натрапва. Ст. Дичев, ЗС II, 174. — Аз ти благодаря за предупреждението, но ти не си прав. — Русин говореше бавно, с достойнство и излезе, че не баща му дава съвети, а той напътствува баща си. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 157. Какво благородство, .. излъчваше той! Как хубаво, благо и мъдро ми говореше и бащински ме напътствуваше. СбЦГМГ, 122. напътствувам се страд.

Списък на думите по буква