НАПЪХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАПЪ̀ХВАМ, -аш, несв.; напъ̀хам, ‑аш, св., прех. 1. Пъхам нещо изцяло, докрай; наблъсквам, набутвам, навирам1, натиквам1, намушквам. Бай Доверчинов напъха вестниците в джоба си и тръгна все така нервен и възбуден. Елин Пелин, Съч. IV, 138. Той обичаше всички теленца в стопанството. Но когато дойдеше ред да ги поят с мляко, току напъхваше най-напред биберона в устата на малката Марица. Кр. Григоров, ОНУ, 166. Мирчо пристягаше и напъхваше голфа по-дълбоко в туристическите си обуща. Ем. Коралов, ДП, 36.
2. Разг. Давам нещо насила на някого. Напъха ми парите в ръцете и се отдалечи бързо.
3. Разг. Пренебр. Настанявам някого някъде. Накрая той склони да ми даде стая в новата си къща, а в пристройката напъха двамата си сина. К.Калчев, ДНГ, 86. Напъхвам квартиранти в стая.
4. Разг. Неодобр. Включвам, вкарвам или назначавам някого някъде. Напъха ме в техникум. напъхвам се, напъхам се страд. Устройството на малките позлатени саркофази е такова, че могат да се напъхат един в друг, докато се дойде до най-малкия саркофаг, в който е поставена мумията на самия фараон. Ив. Мирски, ПДЗ, 199.
НАПЪ̀ХВАМ СЕ несв.; напъ̀хам се св., непрех. 1. Пъхам се, завирам се някъде, в нещо; навирам се, натиквам се, наблъсквам се, набутвам се, намушквам се. Пенко върви,.., и си мисли за грамадния сом, чиято уста беше толкова голяма, че той можеше свободно да се напъха в нея. П. Здравков, НД, 16.
2. Разг. Влизам. Щом рече да се напъха в някоя от кръчмите, хващаме го под ръка и му отвличаме вниманието с друго. Ст, 1966, бр. 1041, 1. Напъхахме се в редакционната кола с тягоството чувство, че тръгваме по една демакрационна линия. Отеч., 1978, кн. 2, 18. // Влизам, попадам някъде, обикн. случайно, без да съм предвиждал; набутвам се. Напъхахме се в първата пряка уличка, за да се прикрием.
3. Прен. Разг. Неодобр. Включвам се за участие в нещо, заемам се с нещо, обикн. без да съм желан, поканен; навирам се. Той се беше напъхал в комисията по разпределение на наградите.
◊ Напъхвам / напъхам бръмбар (бръмбари) в главата на някого. Разг. Внушавам на някого някаква неприятна, натрапчива мисъл, която започва да го вълнува, да го смущава. Русин се вторачи в баща си. За какво всъщност се тревожеше той? Дали някой не му е надрънкал врели-некипели, или сам е напъхал някой бръмбар в главата си. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 157. Напъхвам / напъхам в миша дупка някого. Разг. 1. Нахоквам жестоко някого. — Ако заведеш дело за развод, мене да пишеш свидетелка. Аз да отворя пред дядо владика едни уста, че да видиш, как ще го напъхам в миша дупка тоя твой Висарионов. Ст. Чилингиров, РК, 278-279. 2. Отмъщавам си на някого, наказвам някого така, че го поставям в затруднено, безизходно положение и го правя безсилен и безвреден. — Как посмяха — крещи в изстъпление индивидът — да хвърлят кал върху мене, да ме оскърбяват, да тъпчат моя авторитет! Не, аз няма да допусна това! Аз ще ги напъхам в миша дупка, ще ги накарам да ближат това, което са цапали. СбСт, 68. Напъхвам се / напъхам се в устата на вълка. Разг. Постъпвам така, че сам се излагам на голяма опасност. — За малко не се напъхах на вълка в устата. — Какво, аскер ли има къде Кричим?.. — Кара Фейзията е в Кричим. В. Мутахфчиева, ЛСВ I, 290.