НАПЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПЯ̀ВАМ, -аш, несв., прех. 1. Пея леко, обикн. тихо и монотонно; тананикам. Двете момичета тихо напяват някаква мелодия. К, 1963, кн. 2, 38. По пътя ловците равномерно се поклащат на седлата и напяват мелодични песни. ВН, 1960, бр. 2865, 4. След половин час Влади с пушка на рамо,.., излезе от мнимото самодивско жилище, като напяваше юнашка песен. В. Друмев, НФ, 37. ● Обр. По гърба на каменната река слънцето сипеше златен прах. Чешмата весело шуртеше на поляннката под нея. Чучурът ѝ напяваше добри мисли на каменарите. Ст. Станчев, ПЯС, 42.

2. Прех. и непрех. Изговарям нещо (думи, фрази и под.) провлечено, проточено, като че ли пея, като песен. Николина стоеше между дърветата,.., увлечена в игра с малкия. Тя беше го стиснала здраво до гърдите си, друсаше го, като сама подскачаше и напяваше, някак смешно, само две срички: — "Дуугу-ду-ду! Дуугу-ду-гу! .. Дуугу-ду-гу..." Г. Райчев, ЗК, 62. Децата наизскачат радостни,.. И като подрипват от крак на крак, почнат да напяват; — Щърк клечи —

аз хвърча. Елин Пелин, Съч. II, 8. Тя [врачката] отново върти восъка и напява: Добър дом, добро селище-е-е. Добро ти е момчето-о-о. Н. Каралиева, Н, 76. — Да живееш дълги години в Европа и да не станеш "инвалид" в родния си език е почти невъзможно. Но аз говоря правилно... Само бъркам ударенията и малко напявам. С. Таджер, ПМ, 38.

3. Диал. Обикн. с крат. лич. местоим. във вин. или със собствено име. Изказвам върху някакъв белег (пръстен или друго нещо) пожелание за бъдещо щастие на някого с песен или обикн. провлечено, проточено ; припявам. Просълзиха се Харитините очи. — Оставете, не искам да ме напявате. Като нямам белег, без късмет ще остана. А. Каменова, ХГ, 179. Колко девойки съм видвал да си напяват на Сурова година пръстените, та да си гадкат за орисаника си! Лет., 1874, 170. напявам се страд. Песни са напяваха и припяваха разни. Ил. Блъсков, ЗК, 109.