НАРА —Речник на българския език — алтернативна версия
НА̀РА
НА̀РАж. Диал.1. Врява, вик. При тоя случай баба Минчовица надала нарата и огънят, като че уплашен от нея, угаснал. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 7.
2. Каране, нахокване. Теглих ти една нара. Т. Панчев, РБЯд, 223.