НА̀РА

НА̀РА ж. Диал. 1. Врява, вик. При тоя случай баба Минчовица надала нарата и огънят, като че уплашен от нея, угаснал. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 7.

2. Каране, нахокване. Теглих ти една нара. Т. Панчев, РБЯд, 223.

— От араб. през тур. nara.

Списък на думите по буква