НАРАДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРА̀ДВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Радвам се много, в голяма степен, до насита. Съботин шъташе из двора, шъташе, па оставяше работата си и влизаше вкъщи да се нарадва на детето и, като му се нарадваше, пак излизаше на двора да довърши, каквото беше захванал. Ил. Волен, ДД, 47-48. Свободата бе прогонила страха от сърцето на народа ни и той не можеше да ѝ се нарадва. Ем. Манов, ДСР, 8. Пинтата не можеше да се нагледа и да се нарадва на сивото плодородно поле, задрямало в зноя на ясния летен ден. Г. Караславов, ОХ II, 7. — Земи ме, Славке, земи ме! / Земи ме, да се наносиш / на скъпа нова премяна; / на младост да се нарадваш / при жива рода, при либе. Ц. Церковски, Съч. II, 200.