НАРАДУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРАДУ̀ВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Остар. и диал. Нарадвам се. Тогази царят повелява да го заведат в царските палати и да го гудят на злат одър,.. Дамокъл не можеше да са нарадува. П. Берон, РБ, 83. От радост врабчето хвати да подскокнува от гранка на гранка и не можеше да се нарадува. СГ, 1894, кн. 1, 297. Втора баба наричала: / .. / Нека да е живо [детето] девет години — / да се макя наповива, / да се сестри нарадуват. Нар. пес., СбНУ ХLII, 239.