НАРА̀МКА ж. Диал. 1. Стомна, която се носи на рамо (Н. Геров, РБЯ III).
2. Кърпа, която се подлага на рамото под такава стомна. Се облече малка Стана / кошулята копринена, / .., / та си узе нова стомна, / нова стомна и нарамка, / та отиде за студена вода. Нар. пес., СбБрМ, 422.