НАРАМНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРА̀МНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Диал. Товар, с обем колкото човек може да носи на рамо; нарамък, нарамница, нарамчина (Т. Панчев, РБЯд).

2. Диал. Наръч; нарамница, нарамчина, нарамък. Старата подвикна от радостна изненада. Тошка се зададе от хармана с нарамник клечки и тресчици и влезе в кухнята и без да се бави, мина в стаята при свекървата. Г. Караславов, Тат., 254.

3. Църк. Епископска богослужебна дреха, която покрива раменете; омофор. Омофор или нарамник е одежда, която принадлежи на архиереите, тъй тясно свързана с тяхното достойнство, че они без омофора не свършват никакво священодейство, ни тайнство. З. Петров и Й. Наумов, ЧБ (превод), 43.