НАРА̀МЧВАМ, -аш, несв.; нара̀мча, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Нарамвам; нарамям. Разбрахме, че са цивилни — селяни от близкото село навярно, — въоръжени с пушки, които бяха нарамчили като тояги. П. Вежинов, ЗНН, 139. нарамчвам се, нарамча се страд.