НАРАНЯ̀ВАМ

НАРАНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; нараня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя, причинявам някому рана; наранявам. — Като го гонел караулът снощи, той гръмнал с пищов и наранил заптието. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 47. Наведе се [дядо Костадин], заби нокти в пръстта, но тя, като да бе от стъкло, нарани грубата му, калена ръка. К. Петканов, СВ, 12. След малко камък удари Бачо Киро по челото, ала не го нарани. Не протече кръв. Зл. Чолакова, БК, 144. Тримата войскари тогази се спущат върху му и го нараняват малко. М 1857, 81.

2. Прен. Засягам дълбоко, огорчавам, обиждам някого; уязвявам. Добрите ѝ думи го сърдеха и той ръмжеше или се подсмиваше обидно и това нараняваше още повече Станка и я отчайваше. Елин Пелин, Съч. III, 152. Най-много го [Стоян] нараняваше присмехът на чуждите лоши шеги, които му устройваха. Д. Талев, ЖС, 86. Тия еднакво бяха готови да я обсипят с най-щедри и възторжени похвали и жестоко да я наранят и убият с укорите и с насмешките си. Й. Йовков, Разк. I, 180. Кольо заговори пак. Беше много предпазлив — не изпусна дума, която да я нарани. Г. Райчев, ЗК, 199.

3. Обикн. за градушка — правя, причинявам дупки по повърхността на плодове, зеленчуци и под. — Няма какво да се вайкаш — отвърна ѝ той. — Трябва с нещо да покрием тиквата. Още е зелена, а тия зърна на градушката може да я наранят. Кр. Григоров, ОНУ, 174. наранявам се, нараня се страд. и възвр. Детето се нарани с ножчето.

НАРАНЯ̀ВАМ СЕ несв.; нараня̀ се св., непрех. 1. Покривам се с рани. Митко стъпваше бос, краката му се нараниха от острите камъни. М. Марчевски, МП, 159.

2. Прен. Изпитвам обида, огорчение; засягам се. Нейното сърце вече не се спираше,

от нищо, не се нараняваше: не, нейното здраво и цветущо същество бавно се вкаменяваше под една нетърпима мъка, защото беше останала без всякаква цел. Р, 1927, бр. 252, 4. Самолюбието му се нарани до кръв от думите на ученика. Ив. Вазов, Съч. VIII, 138.

Списък на думите по буква