НАРГИЛЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРГИЛЀ, мн. -та, ср. Ориенталски прибор за пушене, при който димът минава през шише с ароматизирина вода и дълъг маркуч, за да се охлади и прочисти преди да достигне до устата на пушача. До тезгяха,.., седеше, подвил дългите си нозе Абу Талиб. Той беше захапал маркуча на наргилето си и равномерно, съсредоточено го надуваше. Ст. Дичев, Р, 78-79. Дотеглива ставала еднообразната картина на лениви аги, седнали сутрин пред неугледните си дюкянчета на удобни миндери, с наргилета в уста и неизменното кафе в ръка. Т. Жечев, БВ, 439. Чуваше се от всички страни около басейна клокоченето на наргилетата. Д. Калфов, Избр. разк., 86.

— От перс. през тур. nargile. — Друга (остар. и диал.) форма: наргелѐ.