НАРЕДБА —Речник на българския език — алтернативна версия
НАРЀДБА1, ж. 1. Обикн. със съгл. опред. Съвкупност от предмети с различно предназначение, с които е обзаведено жилище, учреждение, заведение и под.; мебелировка. Влязохме в кухнята. Тя имаше най-обикновена наредба: бюфет, маса със столове, готварска печка — всичко в нормални размери. А. Мандаджиев, ОШ, 80. Една проста маса, два стола и вехто дървено легло допълняха скромната наредба. Св. Минков, ПК, 3. Като се прибавеха изтърканият килим на пода, ковьорът с пауни,.., и няколко виенски стола, цялата наредба показваше, че някога в тази къща е имало охолност и комфорт. Ем. Станев, ИК I и II, 219. Още с влизането в музeя погледът на посетителя се насочва към богато украсените тавани, към стенописите и хубавата битова наредба. П. Теофилов, К, 66. Градска наредба. Старинна наредба.
2. Начинът, по който са подредени такива предмети. Виолета промени наредбата на стаята си. Чамовата, боядисана с бяла блажна боя маса,.., измести в ъгъла, а желязното легло постави на нейно място. Д. Кисьов, Щ, 70. Вилата беше мобилирана почти бедно, но спретнато, с вкус. В цялата наредба личеше нежната и топла ръка на момичето. Х. Русев, ПЗ, 117.
3. Разг. Начин, по който е организирано, устроено нещо (начин на живот, норми на поведение, действие и под.). От време на време се връщаха в селото хора, особено войници, виждали други наредби и обичаи, но скоро или се смиряваха, или си тръгваха по пътя, защото планинците ревниво бранеха дядовските закони. А. Дончев, СВС, 64. Тя [прабаба Дана] хубаво помнеше турско и разказваше за това, което пишеше в учебника, по друг начин — за нея то беше съдби на хора, друга наредба на живота, други обичаи. Т. Жечев, БВ, 6. Наш Грую тъй дума: "Във всяка къща — и наредба, всяка коза — на свой крак." Чудомир, Избр. пр, 37.
4. Остар. и диал. Предназначение. Тоя общ синджир има следующата наредба: желязна халка, дебела като обръч, са туря на врата, отгдето не може да излезе вече. З. Стоянов, ЗБВ III, 90.
— Друга (диал.) форма: наря̀дба.
НАРЀДБА2 ж. 1. Официално разпореждане, издадено от орган на властите или от началник до подчинен за задължително и строго изпълнение на определени действия; заповед, нареждане. Той е изпълнявал само дълга си, нищо повече. Изпълнявал е устава и наредбите на началството. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 470. И колкото повече наредбите за прибирането на храните ставаха по-строги, толкоз кметът ставаше по-лют и по-нетърпелив. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 108. В сряда и събота ги учехме само до обед, според тогавашните наредби. Ал. Спасов, С, 9. Не го нагрубих,.. Казах му просто да си излезе, защото сега не е време за справки. Най-сетне аз само съм изпълнил известна наредба на по-висшето началство и нищо повече. Д. Калфов, Избр. разк., 19. // Разш. Разг. Разпореждане, нареждане изобщо. — Сѐ ти е малко това пусто вино... Още една чаша, а! С това започна Султана,.. Той нищо не отговори — боеше се да не му се скара Султана повече,.. Престъпил бе нейни наредби. Д. Талев, ПК, 95. Така говореха пуснатите от механата на Прангата млади и речовити хора, които изпълняваха наредбата на Доча. Т. Влайков, Съч. III, 99.
2. Юрид. Подзаконов нормативен акт за приложение на закон, указ, правилник и др., издаден от висш административен орган.
— Друга (диал.) форма: наря̀дба.