НАРЕДЀН

НАРЕДЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от наредя̀1 като прил. Разг. За жилище, обществено заведение, учреждение и под. — който е добре обзаведен и се отличава с ред и чистота; уредѐн, подреден. Нас, неколцина случайни туристи, ни поместиха в най-хубавата и най-наредената стая. Ал. Константинов, Съч. I, 242. Ако вълците не бяха се появили, сега той [Янко] щеше да стои в хубавия, нареден дом, щеше да яде топла храна и краката му нямаше да бъдат мокри от постоянното ходене из снега. Ем. Станев, ПЕГ, 54.

Списък на думите по буква