НАРЕЖДАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАРЀЖДАНЕ1, мн. -ия, ср. 1.Само ед. Отгл. същ. от нареждам1 и от нареждам се. Нареждането на траверсите и релсите било привършено вече. М. Марчевски, П, 262. Мария бе заповядала на слугинята да приготви хубава вечеря, дори сама взе участие в нареждането на масата. Д. Димов, Т, 86. От нареждане на рими,.., аз се отказвам и това ми стихотворение е първо и последно. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 128. Първото време на Светославовото правление обричаше мирно царуване, което беше съсредоточено във вътрешното нареждане на държавата. Т. Шишков, ИБН, 238.
2. Думи, изрази, с които някой нарежда1 (в 11 знач.). Още от вратнята на Кутулата чу [баба Луканица] женски писък и нареждания. В. Нешков, Н, 84-85.
НАРЀЖДАНЕ2, мн. -ия, ср. 1. Разпореждане, заповед, указание, наредба2. Моис вървеше напред, потънал в свои мисли, изненадан от бързото нареждане да се спрат покупките. П. Спасов, ХлХ, 90-91. Казах на полковника, че сте действували по мое нареждане и старикът замълча, макар нито за миг да не ми повярва. П. Вежинов, ВР, 249. А бай Димо ни разгони и заповяда на Бибата да затвори кръчмата до второ нареждане — завърши непринудено Ванчо. Ем. Манов, ДСР, 302. Дежурните от шлеповете пристигаха с лодки, изслушваха нарежданията и пак си отиваха да спят в своите малки бели каюти в края на шлеповете. П. Спасов, ХлХ, 311.
2. Документ, с който се предава такова разпореждане, заповед. В момента обаче заедно с договора за откриване на военно училище пратениците на дружината по настояване на сръбското правителство,.., донасят нареждането да се основат навсякъде из страната комитети. Ив. Унджиев, ВЛ, 86. // Юрид. Административен акт, с който се повелява от администрацията нещо на едно лице или на няколко лица.