НАРЕЖДАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАРЀЖДАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Нареждане1. Намерението ми беше да си дойда в Трявна и подир да посетя Габрово и да се видя там на мястото как е по-възможно да се изпълне това спасително и желателно от благомислящите хора нареждание на училището ви. П. Р. Славейков, СбНУ ХХ, 84. Проектът за нарежданието на общото образование,.., е много по-важен [за турското правителство]. ДЗ, 1868, бр. 50, 189. С пристиганието в Кула г. Каравелов веднага се зае с нарежданието на управлението, състави управителен съвет начело с Лило Д. Корманов. Пряп., 1903, бр. 25, 3.