НАРЀКВАМ

НАРЀКВАМ1, -аш, несв. (диал.); нарека̀ и (диал.) нареча̀, наречѐш, мин. св. нарѐкох, прич. мин. св. деят. нарѐкъл, -кла, ‑кло, мн. -кли, прич. мин. страд. нарѐчен, св., прех. Наричам1. нареквам се, нарека се, нареча се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. — Друга (остар.) форма: нарѐчвам.

НАРЀКВАМ

НАРЀКВАМ2, -аш, несв.; нарека̀, наречѐш, мин. св. нарѐкох, прич. мин. св. деят. нарѐкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., прех. Диал. Наричам2, наговарям2. Тие от малки си бяха по-отворенички; а пак откак ходиха солдате, още по-отворени са станале и сега секи вече иска на своя глава да си е, и не слуша, та какво го нарекваш. Т. Влайков, Съч. II, 119. нареквам се, нарека се страд.

Списък на думите по буква