НАРЕСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРЀСВАМ, -аш, несв.; нарѐша, -иш и ‑еш, мин. св. -их и нарѐсах, прич. мин. св. деят. нарѐшил и нарѐсал, св., прех. Диал. Сресвам. Оплакваха ѝ косатника .. — Помня си, помня, кога ме мама за първи път нареши и ме момински премени! Й. Вълчев, РЗ, 117-118. Тантил, облечен в черен костюм, с тъмночервена връзка, наресал назад буйна коса, приличаше на някой ударник от града. Кр. Григоров, И, 139. Нарешила [жената] косе на две стране, / закитила китку на левицу. Нар. пес., СбВСтТ, 480. Като са назад върнала, / че са умила, уплела, / руса си коса нареса. Нар. пес., СбНУ ХХV, 105. наресвам се, нареша се страд. и възвр.