НАРИНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРЍНВАМ, -аш, несв. (диал.); нарѝна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. нарѝнат, св., прех. Наривам. Тя е рекла мама ти — / .. / Дето си Донка постъпи, / с мотика ще го копая, / с лопата ще го наринвам, / в градинка ще го префърлям. Нар. пес., СбВСт, 729. Наринвам накуп пшеница. Н. Геров, РБЯ III, 209. наринвам се, нарина се страд.