НАРИПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРЍПВАМ, -аш, несв.; нарѝпам, -аш, св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Рипваме мнозина или всички; наскачвам. Жътварите бяха преминали вече на друг разговор, когато дойде Елица; но щом пристигна тя, нарипаха всички. Ил. Волен, БХ, 114. По редиците на конниците се препредаваше високо и громко някаква заповед. Момците трепнаха, озърнаха се, нарипаха върху конете си и отлетяха напред. Й. Вълчев, СКН, 604. Няколко жени изпискаха уплашено, а мъжете нарипаха да видят кой беше хвърлил тоягата. О. Василев, ЗЗ, 34. Скоро, бърже бре, казаци, / бре казаци, бре юнаци, / скоро, бърже нарипайте, / нарипайте у Дунаво, / през Дунаво припливайте! Нар. пес., СбНУ ХILIII, 461.

НАРЍПВАМ СЕ несв.; нарѝпам се св., непрех. Разг. Рипам много, до насита; наскачвам се. Докато мъдрият се намъдрува, лудият се нарипва. Погов.