НАРИСУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАРИСУ̀ВАМ, -аш, св., прех. 1. Чрез рисуване пресъ?давам нагледно образа на нещо, някого изцяло, докрай. Дядо Недко украси и вътрешността на кръчмата — .., нарисува по тях [стените] плетеници от лозови листа и гроздове. Й. Йовков, Ж 1945, 59-60. Под стряхата на портата художник от далечно време беше нарисувал Арахангела Михаила с ризница. А. Каралийчев, ПГ, 10. Аз непрекъснато носех тефтерче от рисувателни листове и често карах приятелите си да ми позират. И като им давах рисунките, те се радваха, защото виждаха, че вярно съм ги нарисувал. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 135. — Този кой е? — .. — Поляк. Картини рисува. И мене, казва, щял да нарисува! Ст. Дичев, ЗС I, 443. // По същия начин създавам художествена картина с образа на някого, нещо. Сега в оная стая нямаше никого, не я заключвахме, беше студено.. И нямаше нищо особено там освен картините, които брат ми беше нарисувал и накачил по стените. К. Калчев, ПИЖ, 17. Върху всяка плочка имаше .. линии по една чудно нарисувана картина, каквато ние, земните жители, не можем да си представим. Елин Пелин, ЯБЛ, 70. Най-добрите художници в града бяха нарисували портретите на изтъкнати възрожденци от областта.
2. Разг. Художествено изписвам букви, циф‑
ри и под. изцяло, докрай. Вместо предишните разкривени букви,.., той нарисува нови и хубави. Й. Йовков, Ж 1945, 58.
3. Разг. Правя, направям чертеж, изображение на нещо; начертавам. Картата беше нарисувана с туш на пергаментна хартия. М. Марчевски, ТС, 88. — В една тетрадка [Ванко] е нарисувал някакъв чертеж, под който пише: Двутактен мотор за водна помпа. М. Грубешлиева, ПИУ, 22.
4. Прен. Словесно изразявам, описвам нещо, някого; обрисувам. В тая малка поема на Ветка се е удало да нарисува столичната тълпа и да даде една от най-интересните картини от уличния пъстър живот в най-големия град на Острова. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 247. — Ако се наемате, опитайте се да нарисувате с нежни думици картината, която се представи пред хиледи очи, след спиранието на трена. Ал. Константинов, Съч. I, 69. — Преди малко ти и Лазаров в спора си дебело подчертахте, че не вярвате в доброто. Нарисувахте живота с най-черни краски. К. Петканов, В, 23.
5. Прен. За въобръжение, фантазия и под. — пресъздавам, възпроизвеждам или си представям мислено нещо. Кондарев ритна керемидата с цигарени угарки и тръгна из тясната стая. Въображението му пак беше нарисувало това, което и да не се е случило още, непременно щеше да стане. Ем. Станев, ИК III и IV, 323. нарисувам се страд.