НАРИТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАРЍТВАМ, -аш, несв.; нарѝтам, -аш, св., прех. 1. Ритам много, в голяма степен някого, нещо. А когато е по-злонравно [магарето], не се задоволява само с това, да хвърли ездача, но се обръща гърбом към него и добре го наритва. Т. Харманджиев, КЕД, 130. Иванчо наритва по-малкото си братче и излиза на двора.
2. Разг. Вкарвам или изкарвам нещо с ритници, с ритане; изритвам. Наритахме пръстта в дола. наритвам се, наритам се страд.