НАРИЦАЕМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРИЦА̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който се казва, който носи име. Генерал Черняев след три часа жесток бой с турците при Ниш, вместо нарицаемо Бабина Глава, ударил на юруш (сеч) върху турския лагер. НБ, 1876, бр. 8, 32. Съобразно само с тефтерите ни направихме си една равносметка нарицаема биланц. С. Попов и др., ТБП, 39.