НАРКОЗА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРКО̀ЗА ж. Мед. 1. Само ед. Изкуствено приспиване на болен обикн. при операция, с помощта на определени фармацевтични, наркотични средства, при което се постига пълно или частично загубване на съзнанието и усещането за болка; упойка. Намирам се под наркоза. Операция под наркоза. Събуждам се след наркоза. // Сънно състояние, предизвикано по този начин. Болният е в наркоза.

2. Фармацевтично средство, с което се постига това състояние; упойка. Слагам наркоза. ● Обр. По жилите ми рукна наркозата на тютюневия мирис, извиращ от тънките ѝ, потръпващи ноздри. Бл. Димитрова, ПКС, 83.

— От гр. νάρκωσις 'вцепененост'.