НАРКОТИК —Речник на българския език — алтернативна версия
НАРКОТЍК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Вещество от растителен произход (моровоин, кокаин, опиум и др.) или получено по синтетичен път, което предизвиква успокоение или пълно отпускане на нервната система, успокоение на физическа болка, сънно състояние или еуфория, халюцинации и под.; наркотично вещество. В миналото Лаос, Бирма и Тайланд се смятаха за "триъгълника на наркотиците". ПЗ, 1981, кн. 10, 28. След четиримесечна тренировка кучетата ще бъдат използувани за търсене на наркотици в автомобили, на летищата, корабите. Е, 1980, бр. 7, 4. Катът разстройва храносмилателната и нервната система и води към израждане на населението .. Имамското правителство не успява да ограничи употребата на този наркотик. П. Цолов, Й, 13. // Това вещество, употребявано като наркоза, упойка в медицината. — Испанците не употребяват наркотици дори когато се подлагат на операция. Д. Димов, ОД, 35.
2. Фарм. Лекарства, които намаляват или временно спират функциите на разни центрове от централната нервна система.
— От гр. ναρκώτικός.