НАРОВ —Речник на българския език — алтернативна версия
НА̀РОВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до нар2, свързан е с нар2. Виждам градинката в дясната страна с червените пъпки по наровия храст и едролистата смокиня край съседната ограда. П. Славински, МСК, 7. Като малък [дядо Костадин] заболя от гърло. Свариха му нарови кори, изпи водата им и оздравя. К. Петканов, СВ, 34. Мнозина вместо елхи окичват лимонови, нарови и мандаринови дръвчета. Б. Шивачев, ПЮА, 106. // Рядко. Който е като на нар2. Една стройна жена, с ръце изваяни от слонова кост и нокти, които имат наров цвят, стои в градината, поема соления морски въздух и тъгува. А. Каралийчев, В, 18.