НАРО̀Д

НАРО̀Д, мн. -и и (остар.) -ища, м. 1. Устойчива общност от хора, предимно от една народност, която се създава исторически въз основа на обща територия или държава, единен език, съзнание за обща родова принадлежност и история, бит, традиции и др. — Ние ще съставим нова легия, ще пратим хора в България, чети,.., ние трябва да използуваме сега обстоятелствата и да покажем на света, че сме народ... народ, който търси своето право! Ст. Дичев, ЗС -, 401. — Българският народ само тогава ще се отърве и види свободен, когато цял грабне топорите и изтреби тия душмани. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 24. Шафарик е влюбен в миналото на славянските народи и там търси белезите на тяхната самобитна и прастара култура. А. Каралийчев, ПГ, 185. Изгнаници клети, отломка нищожна / от винаги храбър народ мъченик, / .. / Те пият, а тънат сърцата им в рани. П. К. Яворов, Съч. I, 58. Познато е .., че седачите по умерените пояси .. са по-добре направени и по-остроумни отколкото .. изнемощялите народища по горещите климати. Ив. Богоров, КП, 23. Весели ся Преслав граде / и ти Български народе. Д. Войников, РК, 99.

2. Обикн. ед. Цялото население, всички граждани на една държава. — Славните хора са редки и колкото повече ги има един народ, толкова по̀ е той напреднал и честит. Ив. Вазов, Съч. ХII, 40. С хиледи най-добри български синове, цветът на народа ни, са издушиха в темниците. НБ, 1876, бр. 48, 187. Нашият народ усилено се бори да спре разрухата в страната си.

3. Само ед. Събир. С предл. и членувано. Основната маса от това население, противопоставена на богатите или на тези, които управляват държавата. По-достъпен за народа,.. за професори, учители, чиновници, занаятчии, дребни търговци, студенти, работници, е местният туризъм, какъвто е предимно и нашият български туризъм. П. Делирадев, В, 3. Това бяха деца от народа, отраснали по пет-шест в една стая с родителите си — работници, деца на полето. М. Грубешлиева, ПИУ, 66. Новата работа [на Левски] му дава възможност да бъде по-близо до народа и да проповядва по-смело идеята за освобождение. Ив. Унджиев, ВП, 63. "От народът излязохте, но не сте с народът",.. Ако вие да би биле от народът, то,.., би любиле отечеството си, в което сте са родиле." С, 1872, бр. 39, 307. Грабят от народа гладен, / граби подъл чорбаджия, / за злато търговец жаден / и поп с божа литургия! Хр. Ботев, Съч. 1929, 14.

4. Само ед. Събир. Разг. Множество от хора на едно място, в едно пространство. Оживените от народ полски пътища заприличваха на потоци, които се изливат по нивите. Ил. Волен, МДС, 7. Никой в село не беше виждал флейта и когато засвиреше,.. около него се събираше сума народ. С. Северняк, ИРЕ, 60. Сякаш водоносен облак се зададе и плесна, така прошумяха дрехите на коленичилия народ. К. Петканов, СВ, 28. На хълма сред село Подгоре .. се белеееше нова черква и на поляната около нея се трупаше народ. Елин Пелин, Съч. III, 89. Той е обкружен от няколко първенци и друг народ, и разговара с тях за пътуванието и бъдъщата нова земя — за ново отечество. Н. Павлович, РК, 1.

5. Само ед. Събир. Разг. Обикн. със съгл. опред. Група хора, които имат нещо общо, някакви общи признаци. Хубав народ са това вашенци. Ще влезеш в някоя къща, вътре беднотия.. Но за госта душата си дават. Ще намерят и яйца да ти опържат, и с ракия да те напоят, и блага дума ще разменят. Кр. Григоров, Р, 8. — Да, в този актьорски народ нравите са леки — забележи докторът. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 93. "Чуден народ са това жените: както децата. / Всеки желай да живее по своите лични прищевки, / а след това пък очаква все да го хвалиш и гладиш." Ас. Разцветников, Избр. пр III (превод), 101.

6. Само ед. Остар. Със съгл. опред. Цялото население, всички жители на едно населено място, което се назовава чрез определението; граждани, гражданство. Вардарски се дръпна назад, сетне се вдаде напред и дори се приповдигна на пръсти, дигна ръка: — Ти, народе преспански, с какви мисли се разбуди днес и какво бе наумил да правиш на тоя ден? Д. Талев, ПК, 54. — Поклон приветствен и от търновския народ, който се радва на твоята слава, като вижда в тебе бъдещия си спасител. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 37.

7. Диал. Многолюдно семейство; челяд. — Де, не ни е лоша къщата. За нова се иска народ да живее у нея. А ние останахме само две жени. Кр. Григоров, ПЧ, 8. Като беше постоянно слисан с търговските си работи, Марко само на трапезата виждаше народа си вкупом и тогава допълняше възпитанието му по доста своеобразен начин. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 10.

Списък на думите по буква